ПРИКАЗКАТА ОСНОВНА ФОРМА В ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА

Заедно с други фолклорни жанрове приказките са част от духовната култура на народа, в чийто художествени образи и сюжетни конфликти са въплътени сложни житейски противоречия разкриваща вечния сблъсък между доброто и злото, справедливостта и неправдата.

В приказката срещаме проблемите на бита, морала, сложните човешки взаимоотношения, връзката човек-природа, моделът на света в човешкото съзнание. В.Л.Проп прав говори за една устойчивост в структурата на приказката. Първата класификация дава възможност да се направи под видово деление на приказките в зависимост от съдържанието- тематичните и признаци. Проп разделя приказките на вълшебни, битови за животни. Най - стари са приказките за животни, те имат за основа първобитни, антропологически и тотемни представи за света. Изобретението на животно е основно средство за разкриване на човешката психология. Човешкото присъствие се долавя зад преосмисления животиснки свят. От една страна възпроизвеждането на света на животните не е цел на приказката а от др страна липсва пряко изображение на човешкия духовен мир. Изображението на животните в тези прикази показва и наличие на фантастичен елемент, то доближава приказките за животни до вълшебните, но те се характеризират със съвършено друга структура и идейно - тематична насоченост. Присъствието на фантастичен елемент е основно жанрово характерен белег за вълшебните приказки, но в битовите практически отсъстват.



6 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички

Обновяване